6 метода да задържим холестерола си в норма
Невъзможно е да консумираме храни, несъдържащи и най-малко количество холестерол. Такава диета би била не само мъчителна, а и нездравословна, защото организмът се нуждае от холестерол за производствона хормони, витамин D и жлъчна киселина, която спомага храносмилането. Не е проблем, ако хапваме по пържола или омлет от време на време.
Но какво да правим, ако искаме холестеролът Ви да бъде в норма?
1.Похапвайте плодове и зеленчуци.
Плодовете, зеленчуците и техните сокове намаляват количеството на лошия холестерол ( LDL). Плодове като ябълките, мушмулите, дюлите и прасковите съдържат веществото пектин, което регулира съдържанието на холестерол в кръвта.
2.Избягвайте храни с наситени мазнини.
Приемът на наситени мазнини увеличва нивото на лошия холестерол в кръвта. Наситени мазнини се съдържат в животинската мас (сланина), маслото, сметаната, свинското, както и в повечето сирена и други млечни продукти.
3.Яжте риба поне един – два пъти седмично.
Рибата съдържа Ω-3 мазнини, които понижават нивото на холестерола и триглицеридите в кръвта. Ω-3 мазнини има в скумрията, пъстървата, херингата, сардините, рибата тон и сьомгата. Препоръчително е рибата да се вари, задушава или пече на скара.
4.Обръщайте внимение на опаковките на храните по магазините.
Етикетите могат да ни дадат информация за съдържанието на мазнини в съответния продукт.Не купувайте храни, в които мазнините са повече от въглехидратите и белтъчининте, както и такива, на чиито етикети мазнините са сред първите в списъка със съставки.
5.Увеличете физическата си активност.
Спортувайте два-три пъти седмично. Движението би подобрило съотношението на добрия към лошия холестеррол в тялото Ви и би предотвратило някои сърдечно-съдови проблеми.
6.Кажете “чао” на цигарите.
Тютюнопушенето освен, че причинява рак на белите дробове, намалява добрия холестерол, който премахва отлаганията по кръвоносните съдове.
Много от хората над 35 години страдат от завишен холестерол без дори да подозират. Този пролем няма симптоми, по които може да бъде познат. Последиците обаче могат да бъдат сериозни – стесняване на кръвоносни съдове, а от там – хипертония, инсулти и инфаркти.